Политолози обясниха защо българските политици не решават никакви проблеми
Управляващото болшинство е комплицирано, само че и мощно и ако опозицията желае да е съответна, би трябвало да се концентрира върху почеленето на доверие, тъй като се видя, че кабинет с избор на съмнение не се смъква.
Това разяснява пред Българска национална телевизия политологът Димитър Аврамов.
Опозицията внася избор на съмнение не, с цел да смъкна държавното управление, а да покаже по какъв начин тя би управлявала. Това значи, че в нормалния случай имаме разбирането, че опозицията скоро би могла да пристигна на власт. И тогава вотът на съмнение придобива напълно различен политически смисъл. В България нямаме обстановка, в която опозицията желае да пристигна на власт, тя самата не го желае, коментира политологът Страхил Делийски.
От една страна вотът е законен метод да повдигнеш в обществото дадена тематика. Това е форма на пердашене на камбаната. въпреки това в последна сметка политиците работят за най-твърдото си ядро от гласоподаватели, което желае да разбере, че нашите не харесват тези насреща и постоянно това е на много първично равнище, уточни Аврамов.
В случая Възраждане с вота демонстрират, че ПП-ДБ гласоподават с властта и те не са опозицията и че във властта е Делян Пеевски, тъй като и двете партии не гласоподават за вота на съмнение. Това е нещото, което желаеха да покажат на част от публиката, само че надалеч не е политическото обръщение, което ще възбуди хората, разяснява Делийски.
Когато не правиш проучвания и не познаваш гласоподавателите си и правиш политика по пожелателна действителност, създаваш заместваща действителност. Когато това непрекъснато го повтаряш, забравяш, че можеш да правиш нещо друго, уточни Аврамов.
Ключовият въпрос в политиката е кого съставляват и пазят политиците - гласоподавателите или спонсорите си, уточни още той.
Проблемите в страната не се вземат решение, тъй като няма политическа отговорност. Ако има съревнование на политическо равнище за това по какъв начин да решим даден проблем, тогава ще се намерят разнообразни разновидности за решаването на проблемите. Но в случай че към проблемите се подхожда чисто административно и си описваме кой с кого се оправдава, нищо няма да стане, уточни Аврамов.
Правителството става все по-голямо, администрацията пораства - това не е резистентен модел. Категорично. Той основава злоупотреби с власт и неприятни модели на държание. България би трябвало да избере някакъв модел на държание за действие на обществото и да направи това, в което имаме вяра. Ние явно сме типичен вид европейска народна власт и по тази причина би трябвало да търсим ефикасни европейски практики, уточни политологът.
Дебатът за еврото е безусловно неправилен. Преди 24 години страната ни беше доста зле, в този момент спрямо тогава, сме доста по-добре. Еврото просто ще отвори още малко порти за бизнеса и за дейните хора. А в случай че има проблеми, то те могат да се дебатират и да се намерят решения. Няма потребност, когато се дебатира, това да става на площада, да се крещи и да се наскърбява, уточни още Аврамов.
